Какво е да си слънцето за мен,
да ме погалваш със лъчи от злато,
да усещам любовта ти ден след ден,
да преливам в цветове и багри,
да искря като седеф на мида,
приютила перла сред корали?
Като нишки бледа свила
носени от вятър на воали ...
Усещаш ли какво е да обичаш
да искаш да съм с теб сега
и в миг до мен ти да долиташ
да ме докосваш нежно във съня...
надвесен ти над мен да гледаш
как искрящо те сънувам аз ...
Посрещам я такава обичта ти -
тъй силна, звездопадна.
Понесла ме на облаци крилати
напред в простора непознати
като капчица роса на цвете,
отразила в миг небесната дъга,
блесвам, после под светлика
бавно изпарявам се в мъгла.