... искал ли си да дадеш всичко на някой, но не си намирал нищо в себе си?
... искал ли си да сътвориш нещо, но не си могъл да намериш вдъхновение?
... искал ли си да запееш песента на живота, но думите са ти убягвали?
... искал си да избягаш далеч, но всяка крачка те е връщала обратно?
... искал ли си да излееш горчилката в душата си, но си останал безмълвен?
... причинявал ли си болка - не на себе си, а на най-близките си същества?
... обръщал ли си внимание на това, което вятърът шепне на ухото ти, дразнейки те, без да може да разбереш тайната, която носи?
... виждал ли си океана? Такъв мамещ и мистичен, усещайки се безпомощен пред могъществото му и същевременно изпълнен с жизнената му сила?
... стоял ли си на края, на границата, на изронения ръб, от който може да паднеш, поемайки следващия си дъх дори.. .и въпреки това не си се предал?
... не си знаел въпросите, но въпреки това отговорите са те намирали сами?
... усещал ли си такова спокойствие и свобода, че да си забравял за съществуването на тъгата и отчаянието?
... имал ли си толкова болка в сърцето, че дори дишането да е било агония?
... предавал ли си се в битка, а после да си разбирал, че точно така си победил?
... влагал ли си цялото си старание в нещо, осъзнавайки, че е недостатъчно?
... бил ли си без сън толкова, че да не можеш да заспиш?
... спомнял ли си си нещо смешно, но не си имал на кой да го разкажеш?
... скучал ли си с този, който е до теб в живота?
... давал ли си клетва, а после си я престъпвал?
... чувствал ли си страст, но не си посягал да докоснеш?
... обичал ли си - не само със сърцето, не само с душата, а с цялото си същество?

Казвали ли са ти някога, че ти си Единственият, не един сред многото, не пръв сред равни, а уникален?

Настъпва време, когато всички шансове са пропилени, всички възможности - използвани, всички песъчинки време - изтекли.
Когато е късно за каквото и да е освен за едно последно действие.
Ще поискаш ли да го сториш?
Ще тъгуваш ли за загубеното, пропуснатото, изтлялото?

Още ли ще търсиш отговори, въпреки че си получил толкова много? 
Или ще зададеш правилния въпрос?

Спирал ли си някога да погледнеш на света отстрани, свалил пелената на личната си пристрастност?
Дали няма най-после да видиш страданията му, изпитанията и болката... жизнеността, магията, цветовете му?

Всичко това е около теб, около нас!
Улови момента!
Не вчера, не по-късно днес, не утре, а сега - точно на мига, в който ти живееш!
Мигът, който ти е подвластен - да го промениш за добро.
Така, че не тъгувай за срутените въздушни кули на неосъществените мечти.
Изключи компютъра, щракни дистанционното на телевизора, зарежи мобилния.
Излез навън - под слънцето, дъжда.. усети вятъра - където и да е. 
Ела при мен...

Усмихни се! :)



вместо подарък ... :*