Постинг
10.12.2007 09:27 -
Държава на абсурди! - част поредна..
Автор: zvezdopad
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3502 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2007 09:33
Прочетен: 3502 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 10.12.2007 09:33
Додеяло ми е да чета, слушам, гледам кампании за набиране на средства за лечение в чужбина.
Не, че не отделям по някой лев за тях.
Ядът ми идва от другаде.
Мотивът, че събирането на средства от случайни спонсори е последната надежда, ми дръпва шалтера и веднага задавам въпросите:
Каква е ролята на държавата?
На множеството събирателни фондове?
Защо отчаяни родители са принудени да просят стотинки, когато се крадат милиони?
Понякога се дразня от начина на представяне на исканията на нуждаещите се, но това е нищо пред нетърпимостта ми спрямо лицемерието и бездействието на институциите.
Зад всяко такова искане стои една човешка съдба, един живот, който иска да продължи и да има бъдеще.
Снощи гледах новините и видях благородния почин на децата от математическата гимназия в Ямбол. Техният съученик Георги Корфонозов е с един бъбрек, който отказва да функционира и се нуждае от трансплантация в чужбина.
Учениците организират турнир по математика с такса за участие, който има за цел да набере средства за лечението.
Браво!
Но в предисторията стои активната НЕнамеса на държавата!
Още през 2006 г. от Централната комисия за лечение в чужбина към МЗ връщат протокола на лекуващия лекар проф. Панчев с мотивите, че не е посочил две клиники в чужбина, предлагащи оферти за трансплантация. През 2007 новоизготвен протокол е предаден отново в комисията. На родителите е обяснено, че няма да получат финансиране, докато не осигурят две оферти. Усилията им да получат втора оферта са безуспешни.
И това ако е основателна причина за отказ!
Ами ако само на едно място в света лекуват дадена болест? От къде ще се изнамери втора оферта?
Ето какво е бездушие, перфектно демонстрирано от институцията, която трябва да помага на нуждаещите се от лечение в чужбина.
Могат, но не искат.
Трябва, а се изплъзват.
Не, че не отделям по някой лев за тях.
Ядът ми идва от другаде.
Мотивът, че събирането на средства от случайни спонсори е последната надежда, ми дръпва шалтера и веднага задавам въпросите:
Каква е ролята на държавата?
На множеството събирателни фондове?
Защо отчаяни родители са принудени да просят стотинки, когато се крадат милиони?
Понякога се дразня от начина на представяне на исканията на нуждаещите се, но това е нищо пред нетърпимостта ми спрямо лицемерието и бездействието на институциите.
Зад всяко такова искане стои една човешка съдба, един живот, който иска да продължи и да има бъдеще.
Снощи гледах новините и видях благородния почин на децата от математическата гимназия в Ямбол. Техният съученик Георги Корфонозов е с един бъбрек, който отказва да функционира и се нуждае от трансплантация в чужбина.
Учениците организират турнир по математика с такса за участие, който има за цел да набере средства за лечението.
Браво!
Но в предисторията стои активната НЕнамеса на държавата!
Още през 2006 г. от Централната комисия за лечение в чужбина към МЗ връщат протокола на лекуващия лекар проф. Панчев с мотивите, че не е посочил две клиники в чужбина, предлагащи оферти за трансплантация. През 2007 новоизготвен протокол е предаден отново в комисията. На родителите е обяснено, че няма да получат финансиране, докато не осигурят две оферти. Усилията им да получат втора оферта са безуспешни.
И това ако е основателна причина за отказ!
Ами ако само на едно място в света лекуват дадена болест? От къде ще се изнамери втора оферта?
Ето какво е бездушие, перфектно демонстрирано от институцията, която трябва да помага на нуждаещите се от лечение в чужбина.
Могат, но не искат.
Трябва, а се изплъзват.
САЩ и НАТО притиснаха Русия от всички ст...
Безгрижната държава
„Ислямска държава“ в Ирак: Деца-войници,...
Безгрижната държава
„Ислямска държава“ в Ирак: Деца-войници,...
е заложена вече в съвременното ни съществуване..
Правото е на парите... , а да нямаш изглежда вече е мръсна дума.. Не ги търпя вече..
цитирайПравото е на парите... , а да нямаш изглежда вече е мръсна дума.. Не ги търпя вече..
а е следствие на много неща, които могат да бъдат търсени в народопсихологията, в порочната изборна система, във фасадната демокрация, в робското примирение.
Абсурдно ще бъде, ако при даденостите тук, утре изведнъж всичко някакси се оправи.
За съжаление нормалното при нас е абсурдно в много краища на света...
цитирайАбсурдно ще бъде, ако при даденостите тук, утре изведнъж всичко някакси се оправи.
За съжаление нормалното при нас е абсурдно в много краища на света...
Търсене
Блогрол